Райската Градина

Паркът беше огромен. В него се отглеждаха най-различни дървета: обичайни и необичайни за местността. Зеленината беше в такъв контраст със заобикалящата го пустиня, че всичко изглеждаше толкова нереално и недействително за посетителите от другите страни. Направо вълшебно.
Паветата, които маркираха пътеките между растителността, бяха сивкави на цвят, здрав камък. Криволичеха напред стараейки се да направят разходката възможно по-дълга, по-приятна за окото и по-лесно да се загубиш, тъй като се преплитаха в дълъг лабиринт. Фонтаните пръскаха струйки хладна вода нависоко, а понякога настрани.
Покрай паветата, които бяха прецизно наредени и подравнени, бяха изковани пейки от сандалово дърво, чиято миризма се сливаше със заобикалящата ги среда. Романтика ли бе да я опишеш?