Столовата

Столовата беше на два етажа, тъй като първият беше особено тесен. На него се помещаваха само няколко маси, не повече от пет или шест. На втория бяха разположени и подредени останалите. Храната беше безплатна и вкусна, но всички помагаха в свободното си време за нейното набавяне - ловуваха или отиваха до най-близкия град и се пазаряха с търговците или някой друг Здрачник.

Докато вървяха Анджи не посмя да проговори. Просто разсъждаваше над думите му. "Ако сваля бинтовете чудовището в мен ще изяде всяка капка разсъдък.". Може би затова беше толкова намусен. Просто се притесняваше от това, което е станал, но за нея това не беше нещо страшно. По-скоро нещо .. различно и интересно. Не разбираше, какво искаше да каже с това, но тя какво ли пък разбираше за този свят. Чувстваше се пришълец, извънземно тук, защото просто не можеше да вдене две и две на тия неща с магия и прочие.
И за момент се замисли. Може би искаше да изчезне. Е да, въпреки цялата веселост и на момент тъпи изказвания, Анджи всичко беше доста тъжна личност вътре в себе си. Затова само се радваше, че още никой не и влязъл в главата, че да разбере това. Просто не искаше да виждат, че отвътре беше куха.
-Извинявам се. - каза тихо и започна да кърши пръстите на ръцете си, а после хвана китката на дясната си ръка и я стисна до болка. - сигурно съм дразнеща, затова се извинявам.
След това малко откровение, което тя мислеше, че е вярно и си беше така продължиха да крачат на някъде си.
Изчакваха се по стълбища и накрая стигнаха малка стая. Анджелик се огледа и видя няколко маси, а на тях настанили се хора. Това я накара леко да изтръпне и да направи крачка назад. Някак си навалицата я караше да се притеснява. Погледна към Доминик с доста неразбиращ поглед и килна глава настрани.
-Простете, но какво правим тук?

Примца се обърна и я погледна с празен поглед. Притесняваше се от това място. Хората ли я плашеха? Хора? Жаби? Само ме и Арсение? Арсение беше най-отвратителното нещо, което можеше да й се случи в този живот. Те първа предстоеше да го разбира.
- След като Арсение ми каза къде да те намеря, ми спомена, че трябва и да те храня. Имала си проблем с храненето.
Доминик се завъртя и излезе от Столовата. Анджелик инстинктивно го последва. Когато тръгнаха по коридорите и бяха привидно сами, попита:
- Каква точно ти е връзката с Арсение? Защо си толкова ценна за него?

(Нека следващият ти пост бъде в Коридорите)