Пойна Чучулига

Пойна чучулига беше единственото заведение, което се намираше в пределите на Тандор. Обзавеждането беше скромно, но уютно. Масите бяха дървени, столовете железни, а покривките бяха обгорени от цигари.
Собственикът на Пойна Чучулига беше най-колоритният човек в цял Тандор.

Ценоразпис:
Бира - 4 злато;
Ракия - 5 злато;
Ром - 5 злато;
Всичко останало - по договаряне.

Вървяхме по павираните улици, които бяха осветени тук-таме с улично осветление- газови лампи, които придаваха комфорт, но и някак призрачно присъствие, а самото усещане се засилваше, поради малкият брой хора, които можеха да се срещнат по улиците.
Погледнах Мелтек, която чакаше отговорът ми:
-Да, права си. Всичките ми стрели са на гърба.- Посочих гърба си.- Стига да ми предложиш нещо, достатъчно примамливо и добре заплатено- ще поостана тук.
Последва силен удар по гърба ми.
-Бра'о! Ай ся кат отидем у кръчмето, ще ти разкажа.

След минута стигнахме поредната каменна сграда, която не беше особено голяма, а на първият етаж прозорците светеха и се дочуваха припявания и пиянски подвиквания.
Влязохме вътре. Застоялият въздух влезе през ноздрите ми, като първоначално те се уголемиха, а след това свих нос и ми идваше да си го запуша. Изкашлях се два пъти, а Мелтек ме погледна и ми се изсмя леко и ме подкани да седна с нея директно на бара.

Барманът погледна изпод вежди Мелтек и се усмихна бавно, бавно, първоначално злобно, но след това физиономията му се промени и тя изглеждаше напълно дружелюбна към събеседничката ми, а бързият поглед към мен бе хладен и изучаващ.

-Кого си помъкнала след себе си?- Поде барманът.
-Герг, това е Саджир. Здрачанин е. Налей му... една бира.
Махнах с ръка към Герг за поздрав. От негова страна нищо не последва. Той само извади изпод бара една чаша и ми наля жълтата течност в нея, и ми я подаде, а на Мелтек наля директно, без да я пита какво иска да пие- в една малка чаша, зелено-синя течност.
-А наздраве!- Вдигна тя чашата и двамата дракнахме дървените си чаши една в друга, като тя изпи чашата си на екс и секунда след това отново беше напълнена от бармана.
Отпих от бирата си, която беше с много добър вкус.
Повдигнах вежди в знак на удовлетворение от течността, която се стичаше по гърлото ми.
-Харесва ми!- Отбелязах.
-Само 4 злато, а такова перфектно качество няма да намериш из целите Равнини!- Отбеляза Герг.
-Мелтек, целият съм в слух.- И отпих нова голяма глътка от бирата.

Мелтек удари и второто на екс, сякаш й трябваше кураж, за да почне да говори, но истината бе, че просто й се пиеше. Погледна бармана и получи нова доза от любиото си питие. Толкова добре влизаше и най-хубавата част бе, че не излизаше толкова лесно, а пораженията на следващия ден бяха минимално. Само Герг можеше да сътворява такива чудни смеси от алкохоли. Тайно му се възхищаваше.
- Мелтек, целият съм в слух...
Е, време беше да види този, който й съсипа текилата, от какво тесто бе замесен.
- Идеята ми е следната... – тя направи паузя, сякаш се замисли дали е удобно да каже на глас нещата, които си мисли, но дали бе така? – Ще останеш у нас. Ще се изкъпеш хубаво и утре ще ти дам една малка задачка за 550 злато. Ако се справиш добре, ще започшнеш да бъдеш наеман от един определен човек за най-разнородни задачи. Разбира се, ако ти се става лакей на някой...
Мелтек обърна и тази чаша.
- Герг, давай от другото.

550 злато си беше оферта, като за начало. Дали пък да не приема? Частта с лакея изобщо не ми хареса, но пък така мога да си направя необходимите връзки наоколо, което ще ми послужи за бъдеще.
В същото време малкият грифон се размърда в чантата ми и се показа главата на вън. Погледна ме с миловиден поглед и разбрах, че е гладно. Мелтек като го видя, се втренчи в него, потупа го по главата с леко неконтролируеми движения (от алкохола) и удари още едно на екс.
Подадох едно кебапче, Одорики го лапна на веднъж, прозя се и отново се скри, за да спи.
Реших да приема офертата.
-550 са едно добро начало, но искам да пробвам от твоята смес.- И изпих последната си глътка.- Казвали са ми, че като сключваш с някого някаква сделка, да не пиеш евтин и слаб алкохол. Герг, можеш ли ми наля от това?
Барманът ме погледна изпод вежди и ме прецени много добре. По погледът разбирах, че този е видял много, които са сядали пред него и са се напивали и със сигурност можеше да прецени дали ще издържа на неговото питие. След няколко секунди котешки поглед, той погледна към Мелтек, но тя не го му отвърна и гледаше към чашата си.
-Заведението черпи. Ако издържиш 3 на екс, няма да ти искам 100 злато.- Каза Герг и ми наля от течността с ехидна усмивка на лицето.
Брей, това питие ще да си го бива, щом ще ми иска толкова злато.
Взех малката чашка, повдигнах я до носа си и усетих силно ухание на билки, които не можех да различа. Имаше и още неща. Личеше си, че само един алхимист би забъркал нещо такова.
-Наз'раве!-Викна Мелтек.
Чукнахме се и още като вдигах чашата към устата си, дамата до мен вече беше я обърнала.
Миг на колебание и след това изсипах цялото съдържание в гърлото си.
В първата секунда усетих как само течността се стича по гърлото ми, но след това усетих как всичко пламва. Топла и едновременно люта вълна мина по гърлото ми надолу и нагоре по носа та чак до мозъка. Пръстите ми на ръцете изтръпнаха, а краката ми омекнаха за миг. Почувствах ги като кашкавалени. Добре, че бях седнал, защото щях вече да съм на земята.
-Това си го би'а!
Герг ме изгледа учудващо, а Мелтек ме погледна с крайчето на окото си, а усмивката й вещаеше, че ме е одобрила, като пияч, поне за момента.
-Мало хора успяят да задържат след първата чашка.- Каза ми тя.- Ся ша видим до къде ше издържиш обаче.

Мелтек го гледаше с всички други мисля в главата, но не и с тази на одобрението. Хареса й обаче малкото, сладко нещо, което имаше за домашен любимец. Подозираше, че ще се превърне един ден в голям звяр. Един ден.
Страйкарът прие офертата, изпи пиенето. Всичко ставаше толкова бързо, че чак й се струваше, че не е реално. Имаше нещо гнило в него и това определено не беше проскубаното му наметало.
- Да пием по още едно – изрева Мелтек!
Не пиха само по още едно. Съвсем скоро Саджир неприлично пиян, до толкова, че не можеше да седи изправен на стола. Мелтек не можеше вече да сдържа самодоволната си усмивка.
- Кажи ми… - започна Герг, - от къде го намери тоя?
- Няма да повярваш, ако ти кажа, че се блъснах в него.
- Не.
Мелтек избухна в смях.
- Честна дума, Герг. Честна дума. Дори сблъсъкът бе толкова неочакван за мен, че си загубих шишето с текила, а ти Герг, знаеш колко мразя да губя шишето с текила.
- Знам. Направил съм ти още.
- Йееей! Ти си най-големият!
- Сравнение ли усещам – Герг се намръщи?
- Нем. Предположение.
- Какво ще правиш сега с него?
- Честно да ти кажа, не знам. Мислих да го довлека тук, да го натаралянкам и да го обера. Няма много злато в себе си. Беден страйкър е, ама тея стрели на Ермол знаеш ли колко добре ще ми дойдат?
- Знам. Ще убиеш когото трябва, а той ще плаща дълга.
- Не знам защо сключват тази сделка с Ермол… - въздъхна Мелтек.
- Та, Мелтек, какво смяташ да правиш с него? Няма да го обираш разбрах.
- Герг, скъпи, копелето е много красиво. Може да го изчукам и да ми свърши една-две мръсни работи. Знаеш, че парите не са проблем, а с тези стрели няма как да не успее.
- Ако не поиска?
- Ако не поиска, ще го нокаутираш. Ще си свърша аз работата със стрелите и ще го изхвърлим да си плаща дълговете към Ермол.
- Да видим какво ще направиш – засмя се Герг. – Принципно не се проваляш.
- Само е едно – не успявам да открия къде е Деж Ромен.
- Него никой не може да го открие от сътворяването на Вселената. Не бъди строга със себе си.
Герг метна изпадналия в безсъзнание Саджир на гърба и тръгнаха към сварталището на Мелтек.

(Саджир, искам да опишеш смесица между реалността, в която се намираш и съня, който те спохожда. Не си чул всичко и не си наясно за намеренията на Мелтек.)