Домакинът

От тук всички новодошли взимаха ключовете си за новите си стаи, както и решаваха някои проблеми възникнали по стаите.

Синеокия мъж седеше в удобното си кресло зад огромно дървено бюро и четеше нещо. Стаята в която се намираше не беше особенно голяма но всеки би се съгласил, че е уютна. Мъжът вдигна очи от книгата си и погледна очакващо вратата на стаята. Момент по-късно вратата се отвори бавно и светлината от коридора бавно се прокрадна в стаята.
-Извинявам се, че закъснях! - В гласа на младото момиче което влезе имаше нотка на съжаление. - Загубих се по пътя насам...

Домакинът вдигна сините си очи към нея и Тивара сякаш потъна в тях. Той бавно и демонстативно затвори книгата, прибра я в шкафа като от там извади някаква тетратка.
- Как се казваш, момиче – попита той изненадващо разведелен? – Години? Домашни любимци? Спътници?
Той разтвори тетратката, протегна се и взе една химикалка – това бе ново изобретение, все още се тестваше от Укоите. Представляваше метален контейнер, който съхраняваше мастилото, завършваш с остър, конусовиден връх, в който бе прикрепено малко топче. Започнеше ли човек да пише, топчето се завърташе, намазвапе се с мастило и го прехвърляпе безупречно на пергамента.
- Аз се казвам Алфред Блулеш, както сама подозираш съм домакинът на общежитията. – Направи кратка пауза, докато търсеше нужната му страница, сетне продължи: - Ако някога имаш проблем с обитателите тук, първо при мен ще дойдеш. Никакви саморазправи, нали така?