Коридорите

Широките коридори бяха празни, осветяващите го факли бяха наредени на точно два метра една от друга.

-Нямам никакви проблеми. - каза тихо тя и се намръщи. Честно. Какви проблеми имаше пък с храненето? Онзи път заради проклетата целувка корема и се беше свил. А и не можеше да изпълнява толкова ясни команди - яж, спи, легни, прави се на умрял. Лесно се разсейваше около него и това не беше хубаво. Обикновено е доста целеустремена и винаги можеше да изпълнява точно и ясно нареждания, но нещо в русокосия я караше да не иска да го прави.
Поне за нейно успокоение се махнаха от пагубната стая. Тръгнаха по коридорите и Анджи започна да брои факлите. Една, две, три. Веднъж откриваха лицето на Доминик. Втори път, трети и после пак се потапяше в тъмнината. Само, че щом чу следващото изказване на Дом буквално спря и го зяпна.
-Каква точно ти е връзката с Арсение? Защо си толкова ценна за него?
-Връзка? Никаква. - заяви чисто и просто. Ами така си беше. - Или по-скоро ... за мен е никаква. Противно на всички очаквания съм по-скоро възглавницата на Арсение. Нещо, което да го разсмива. - И в този момент си помисли, че ще е хубаво да се появи, че да може да го зашлеви задето избяга така. - Мисля, че чрез мен бяга от грубата реалност. Е нищо чудно и предишният и господар го правеше докато ме караше да играем шах.
За следващият въпрос обаче трябваше да се замисли. Не знаеше, защо е важна за него. Изобщо не мислеше, че е важна за някой, нали той и го беше казал. На никой няма да му пука ако умре. Макар, че тогава забрави да добави, че никой нямаше да забележи ако е мъртва, но това е друга тема.
Тя внимателно хвана края на плитката и я стисна. Все още се чудеше на въпроса и не знаеше, как да отговори.
-Каза, че му трябвам, но не каза защо, а дори не мога да разбера, какво ще иска от някой като мен. Мога да му докарам само проблеми. По-добре ще е да ме продаде, за да си спести тревогите.

Доминик я изсллуша внимателно. Арсение бе потаен човек, но неук укой трябваше да има някакво предназначение; трябваше да бъде полезен с нещо. Нито за миг не му минаха тези работи за развеселяването, което се опита това момиче да му пробута.
- А той колко плати за теб или закла собственика ти?
Познавайки Арсение, макар и бегло, най-вероятно бе заклал собственика на момичето. Интересното бе, че укоите не стават роби. Те са достатъчно талантливи, за да превземат всичко, което има господаря им. Може би Арсение искаше да превземе нещо или нечии мисли, но с неук укой, неспособен да използва дарбите си, какво ли можеше да постигне?
- Твърдиш, че не се чукате с Арсение, така ли – задавайки този въпрос сянка премина по лицето му и сякаш той се намръщи? – Няма жена, която е срещала Арсение и да не е попадала в леглото му – Доминик се замисли... – По един или друг начин.

Няколко вдишвания и бяха нужни, за да успее да премисли и следващите му въпроси. Беше странно, че я разпитва, но пък какво имаше да крие. Не е като да познава някой от тези хора. Нито Доминик, нито Арсение, нито пък онези пазачи и слава богу нито пък онази, която се опита да я отвлече.
-Ами .. - опита се да накара устата си и мислите си да работят заедно, а не на различни вълни. - нито едното, нито другото. Влязох в съня на господаря без да искам и понеже бях бясна се опитах да го удуша. Той знаеше каква съм, познаваше родителите ми и сигурно си помисли, че съм на път да стана като майка ми. Затова ме освободи от длъжност. Същия ден срещнах Арсение.
Анджи продължи да ходи и преди да се е усетила в главата и зазвуча някаква странна мелодийка. Показател, че беше вече изтощена. Дори усещаше краката си, които бяха на автопилот. Дори не беше усетила кога силите я бяха напуснали, но си беше факт.
И разбира се без да минат въпроса със спането нямаше, как да е. Момичето усети как пак става червена. Докосна лицето си и мда. Беше топло. Странно, че през главата и премина спомена за тренировъчните площадки и колко странно се чувстваше тогава, но се радваше, може би малко, че похитителя се появи, точно навреме.
-Не, никога, в никакъв случай, абсурд. Твърде много ме плаши, че да спя с него. А и се познаваме от два дена. Да си ходи при другите жени. Казах му, че ще съм до него и ще го чакам като идиот, но само толкова.

Цялата тази история бе толкова странна, че Доминик нямаше как да се върже на нея. Смяташе просто да изчака, за да види как ще се развият обстоятелствата.
Не знаеше кога Арсение ще успее да убие баща му, което автоматично означаваше, че не знае до кога щеше да се грижи за това момиче, което бе толкова наивно, че чак плашещо.
- Наистина ли смяташ, че никога няма да... спиш с него; че той ще позволи това да се случи? Познавайки бегло, някои страни на характера му, съм длъжен да ти кажа, че живееш в една голяма заблуда, че си способна да решаваш такива неща.
Доминик я подхвана под кръста, усещайки нейното изтощение. Ако преди три дни му бяха казали, че самият Арсение ще дойде при него и ще му плювне това момиче, за да го обучава и пази, а в замяна ще унищожи един противен дъртак, би се изсмял. Наистина. Би положил онова болезнено усилие да разтегли устните си в усмивка, за която после щеше да плаща прескъпо.

(Анджелик, отговори в покоите на Доминик.)