Къщата на Камен

Имаше доста чудаци, които даваха имена на домовете си. Камен не беше един от тях. Къщата си бе къща, по дяволите. Дъски и камънаци сглобени в едно. Нямаше нужда да влага част от душата си в нещо нематериално. Самият той рядко се задържаше у дома. Обичаше да скита, да обикаля из Вселената, макар че я бе обикалял хиляди пъти. Та неговата къщурка не беше от най-големите. Разполагаше с трапезария, две спални, помещение за къпане със сравнително тясно дървено корито, една кухня, една маза, за складиране на продукти, главно тютюн и алкохол, и един таван, който сигурно бе прашасал като гробница, поради не особено честата му, да не кажа никаква поддръжка. Но Камен си бе щастлив тук, а като го нямаше, пак беше щастлив.