Легенди

Староимперците смятат, че магията е възникнала от пустотата - абсолютното нищо, или Абсолюта. Какво е Абсолютът? Той не е просто нищо, а е пустота, напълнена с нещо, предполагаемо – магия.
Староимперците смятат, че Материята и Антиматерията винаги възникват от Абсолюта. Образуват се, сблъскват се и се самоунищожават. Така Абсолютът поддържа равновесието и съществуването на магията си. Веднъж, обаче, на много милиарди години настъпва момент, когато образувалата се материя и антиматирия в пространството се разминават. Така от Абсолюта възниква магията. Пак от Абсолюта се появяват усуканите и усуканите различно магични извори, които също взаимно се унищожават и поддържат Абсолюта. До момента, когато унищожаващите се взаимно усукани извори се разминат. Така от Абсолюта възниква първия свят.
Между магическите полета на първия свят и съзнанието съществува пряка връзка, тъй като магическите полета са материалните носители на душата и духа. Оттук следва, че от Абсолюта възникват два свята - Първия и Втория.
Вторият свят постепенно се усложнява. Появяват се звезди, планети, галактики и какво ли още не.
Първият свят, състоящ се от различни магически полета, също се усложнява. Магьосниците от Старата Империя трудно могат да обяснят по какъв път върви усложняването и усъвършенстването му, но се кълнат, че го наблюдават всеки ден. Може да се предположи, че полетата на усукване на пространство и време стават все по-информационно запълнени, т.е. включват все повече и повече информация. Може би се появяват все по-многослойни магически полета, а може би усложняването им е от друг характер, но е факт, че на няколко години и двата свята се променят.
Постепенно в хода на еволюцията във първия свят се появил духът - концентрат на психична енергия под формата на магическо поле, който може безсмъртно да съхранява голям обем информация. Множеството от духове създават помежду си информационни връзки и всеобщо информационно пространство, т.е. Втория свят с два центъра за управление, които са известни като Ермол и Фан.
По този начин възниква животът във Първия свят. По същото време, когато в него върви процес на усъвършенстване, съхраняване и пренасяне на информация, паралелно съществуващият Втория свят остава мъртъв и безличен за всички случващи се тук събития.
Известно е, че новопоявилият се живот се старае да се разпространи, като завладява нови сфери на обитаване. Усвояването на живота във Втория свят би могло да стане чрез уплътняването на жизнената материя на магическите полета на Първия свят до равнището, присъщо на Втория свят. Така започва уплътняването на духа, резултат от който е създаването на човешкото тяло във Втория свят.
Във възникването на каквато и да е форма на живот основополагаща роля играят запазването и пренасянето на информация от поколение на поколение. Във Втория свят този процес се осъществява с помощта на възпроизвеждането, а вероятно и чрез водата в тъканите. Жителите на Старата Империя смятата, че това възниква като резултат от уплътняването на информационно най-наситените части на духа, когато магическите му полета успяват да организират и наредят физическите му белези и кръвта - способна да съхранява и предават информация за строежа на човешкото тяло и особеите белези на расата му от поколение на поколение.
Староимперците твърдят, че сложноста на духа, успял в процеса на уплътняването да създаде плът и кръв, когато в една-единствена яйцеклетка и в един-единствен сперматозоид се съдържа информация за строежа на целия човешки организъм, не може да се разбере от простите и не извисени умове. Вселенците можели само да си представят колко съвършена е формата на живот в Първия свят и колко по-древна е еволюционно, за да бъдат създадени с неговата енергия съзнание и цялото човешко тяло. Неслучайно староимперците казват, че човекът е микровселена на макровселената.
Наред със създаването на човека посредством усилията на Първия свят се създават и по-прости форми на живот във Втория свят — животни, насекоми, растения, но принципът на създаването на растителния и животинския свят е един и същ — чрез уплътняване на по-прости форми на магически полета на Втория свят.
На всички е добре известно понятието „карма“, т.е. „следи“, оставащи в духа от минали животи. Преминавайки през етап на живот във Втория свят, духът може да се усъвършенства, но и да деградира. Добрите мисли, научните постижения и изобретения усъвършенстват духа, а злите мисли, тщеславието и безделието съдействат за деградирането му. Човек се отличава от животните по това, че мисловният му апарат е призван да усъвършенства духа и така да подобрява формата на живот във финия свят. С други думи, човекът, физическата рожба на Втория свят, е призван чрез него да спомага за прогреса в Първия свят. Точно затова е и създаден.
И въпреки че Староимперците се имат за люлка на цивилизацията, за извисени и прочие, аз ще Ви кажа, че нещата в живота не винаги се нареждат така, както му се иска на човек. Изборът дали да вярваш в Абсолюта е изцяло ваш, но Староимперците са кофти хора с кофти храна (зависи кого питаш), от мен да знаете.