Аерон Хаус

First topic message reminder :

Това е най-елитната кръчма, ресторант, механа и какъвто още синоним Ви дойде на ум. В пределите на това заведение можеше да се види лукс, повече лукс и ненормално много лукс. Цветовете по стените се преливаха от карамелено в праскова, а червените фенери придаваха нотка романтичност. Мебелите бяха в кафеникавата гама. Миризма на чистота се носеше наоколо.
Домакинът и собсвеник на Аерон Хаус се наричаше Пит Стоун. Пит Стоун държеше да се спазва етикета на добрите маниери и вечната учтивост.

Ценоразпис:
Вино (бяло, червено) - 10 злато;
Бира - 9 злато;
Ром - 11 злато;
Водка - 13 злато;
Студена кухня - 33 злато;
Топла кухня - 35 злато;
Минерална вода - 7 злато;
Ядки - 13 злато

Гарик потъваше в прекрасните ѝ очи, докато някъде, дълбоко в съзнанието му, се разиграваше споменът, в който сам обещаваше на себе си, че никога повече няма да се влюби. Любовта загуби всякакъв смисъл онзи черен ден от живота му.
- Как си?
Най-мразеният въпрос. Как беше? Замисли се и отложи отговора:
- Какво имаш предвид?
Това нямаше да му спечели толкова време, колкото му се искаше. Тя го познаваше или по-скоро познаваше онази част от него, която той самият бе отдавна загърбил.
- Знаеш, че не е нужно да се преструваш пред мен. – Знаеше го много добре, но понякога така бе по-лесно, закодирано в гените му, нравите, както и расата. - Питам те как си в действителност, зад маската на контрол, която толкова умело прие за своя собствена.
- В отлично физическо и психическо състояние съм, – намигна ѝ той. – Хайде, не ме гледай така настоятелно. Двамата знаем, че съм добре, Миша, - просто ѝ изтърси истината, която и тя самата подозираше, - просто не съм щастлив. Удовлетворен – да, но не щастлив.
Нямаше смисъл да ѝ върне въпроса. Гарик много добре знаеше какъв отговор ще получи, но как трябваше да продължи?
- Миша, знаеш, че не обичам драмите. Човешките терзания са ми толкова далечни, оставени в миналото. Вече не ги разбирам, но и не се опитвам да ги разбере. Единственото, което знам е, че като те видя и ме хваща срам от това, в което съм се превърнал. Не говоря популярността, която ме следва по петите и благословията на Ермол рядко да ме разпознават по улиците. Говоря за това, което се случва в съзнанието ми всяка вечер, начинът, по който тече мисълта ми. Аз не съм онзи Гарик Голдфлоу от спомените ти, а идваш прекалено рядко, за да опознаеш Душегубеца стаил се в мен. Гарантирам ти, Миша, няма да ти хареса. Моят съвет е, върни се там, от където дойде и никога повече не се връщай, за да не се измъчваме повече с копнежи по отдавна променили се хора. В противен случай няма да нося отговорност за действията си…
Гарик стана от стола и се наведе към Миша. Шепнеше в ухото ѝ:
- …с които ще те взема за себе си, дори и на сила. Нито Хавиер, нито Ермол ще може да ти помогне тогава…
Голдфлоу се отръпна и се усмихна приятелски. Потупа я по рамото и бавно, сякаш не бързаше за никъде, изнесе стегнатия си задник от заведението, който повечето представители на женския пол огледаха доволно.
Студеният въздух го цапардоса в лицето. Погледът му се избистри. Хелен да му е на помощ! Какво по дяволите бе избуботил преди малко? От части истина, от части лъжа, от части свръх естествени небивалици. Ритна един камък и закрачи надолу по улицата. "Как си?" Защо ѝ трябваше да го пита това?