Бирария "Самият Рай"

First topic message reminder :

Бирария "Самият Рай" беше най-популярното място в Аудуин Пар, не само за младежта, а и хората от всички възрасти. Всичко в помещението беше облицовано с дъбово дърво. Също така столовете и масите бяха дървени. Атмосферата бе неописуема, защото който и да стъпеше тук, започваше да се чувства като у дома си.
Собственик бе Йен Страйк.

Ценоразпис на Бирата:
Бира - 9 злато;
Хубава Бира - 12 злато;
Студена Бира - 10 злато;
Хубава и Студена Бира - 13 злато;
Студена Жива Бира - 15 злато;
Ядки - 4 злато.

Още от малка вярвах в едно нещо. Всеки имаше някаква роля в този свят Някаква предполагаема задачка, която да свърши и бързо, бързо да си отиде. А да я открием .. това беше нашето пътешествие. Да открием причината да сме живи. Гледайки човека пред себе си осъзнавах, че все по-малко и по-малко знания имам за света. Точно така. Аз нямах никакви. Не знаех какво е да живееш сред хора, сред създанията, които не обитаваха моя собствен свят. Моята реалност. Моята единствена истина.
-Прав сте! – отсякох и само се усмихнах някак приветливо. Осъзнавах, че сама щях да си сложа въжето около врата. Не ми пречеше. – Не съм добра инвестиция за вашето време.
Потвърдих думите му и  продължих да се усмихвам. Беше ми лесно, винаги е било. Аз съм наивна, фантазирам си, че света е по-добър. Не приемам фактите. Не приемам, че Русокосия Демон си е отишъл. Не приемам, и че този ... метаморф пред мен е тотално лишен от всякакво съпричастие към човешките животи.
-Не знам причината. Не ме и интересува. Все някога ще стане моята. Все някога ще се уверя, че той е добре. Че е жив и здрав. Че не е ранен. Че живее както следва. Така, че накрая да може .. – вдигна ръцете си и започна да прави зайчета с показалеца и средния си пръст, и на двете ръце - .. да умре като псевдо човешко създание.
Свалих ръцете си и се огледах. Хората тук изглеждаха малко странно. Всъщност не знаех дали е правилно да ги наричам така. Аз самата не бях точно човек, нали? Укой. Ебаси ти му гаврата. По-скоро жалко подобие на нещо, което трябва да е величествено.
Погледна ми се измести. От ръцете ми, очите ми проследиха края на пръстите ми. Края на масата. Стигнаха до неговите/нейните длани. Изкачиха се по ръба на дрехата, която прилежно скриваше кожата на ръцете му/и. И накрая се спряха върху неговите очи. Колкото и да променяше образа си .. те щяха да са същите. Лиши от емоции. Пълни с раздразнени. Студенина, която леко загатваше, че може би е леко мистериозна особа. Чувство, че пред мен стоеше доста по-възрастен и опитен човек, който изглежда. Поглед на хищник, който чака плячката му да се появи.
Истината, е че не знаех .. ако някой ден ... открия Арсение, какво ще правя. Ако вече има семейство ще се радвам за него. Ако има нужда от утеха, ще съм до него. Ако го видя и има нужда от закрила, ще му я дам. Навярно брат му не осъзнаваше, но за Арсение и дори за Ерсение съм готова да погубя себе си. Да разкъсам душата си на хиляди парченца, стига да са добре, а нима това е престъпление?
-Знаете ли .. светът е като огледало. Ако плюете и го обиждате и той ще направи същото за вас. Но ако се усмихнете, светът ще ви последва. Затова не бъдете такъв. Опитай те се да бъдете малко по-отворен към другите и просто да се .. усмихнете. Както знаете, дори Боговете са гневни понякога, но ние не трябва да следваме техния пример, а да покажем най-доброто от себе си.