Залата на Развитието

First topic message reminder :

В тази, абсолютно празна зала, се провеждаха всички видове изпитания, на които трябваше да се явят членовете на групата, за да качат ранг или просто да се присъединят към голямото семейство.

- Хъх? - Тивара погледна злобно към новодошлият зеленоок мъж, който също я гледаше на кръв. Самото присъствие на Рей я караше да отиде до него и да му зашлеви два шамара. Точно това щеше и да направи ако мозъка й изведнъж не бе зацепел като часовник чиито батерии са били сменени туко-що. Да действиетлно можеше да удари мъжа пред себе си, но това не беше особенно "укойско". Место това отиде на няколко крачки пред мъжа и се охили като идиот.
- Приятно ми е, Тивара! - Поздрави момичето и подаде ръка за поздрав, действие което само влоши погледа на младежа.
- Добър опит, но съм наясно, че магията ти работи по-лесно при физически контакт. - Гласът на Рей беше пълен с досада очевидно показваща, че не е впечатлен.
Момичето изруга и отскочи назад, извади къса кама от ботуша си и зае отбранителна позиция готова да приложи уменията си в опит да загрози хубавото лице на мъжа пред нея който я вбесяваше без видима причина. Премина набързо през всичко което бе научила от Фал и реши, че най-добрия й избор биха били дребни илюзии. За целта й трябваше светлина и сянка и за щастие порозорците в залата предоставяха идеалната среда със щарените си сенки. Сключи очен контакт с Рей полагайки големи усилия да не се разсейва от незаинтерисования му поглед. След това се хвърли напред с полу-кадърно движение докато се целише в младежа, който само леко се измести, за да избегне удара слоед което понечи да хване ръката й. Тивара само това и чакаше. Направи една бърза стъпка назад като вложи цялата си концентрация в собсвената си сянка, за да прожектира собсвения си облик десетина сантиметра по-напред след което замахна към мъжа.

Рей се наведе и камата изсвистя над главата му. Много добре виждаше двете момичета и знаеше кое е илюзията, кое не е.
Рей, момче на около 22 години, се беше срещал с предостатъчно некадърни наемни убийци, за да се научи да различава т.нар. сенчести илюзии. Да, укоите също можеха да ги използват, но Рей си беше Рей – изпатил от живота, сгазвал лука на няколко пъти, че дори и убивал най-нагло. Малкото момиче не можеше да го впечатли.
Паднал на колене Рей се завъртя ловко като котка и по най-необяснимия начин за Тивара я изтрита в корема. Сега беше негов ред да действа. Затвори едното си около, а другото фиксира право в момичето. Бавно, но сигурно, Тивара започна да се разубеждава, че това е най-доброто място, на което може да бъде. Коремът я болеше страшно много и за това бе виновен призракът й. Той я разсейваше и я караше да бъде уязвима. Време беше да се опита да го разкара.

(Тивара, опитай се да се измъкнеш от влиянието на Рей.)

"Аргх, този поглед ме вбесява!" - Момичето гледаше Рей право в очите. Коремът я болеше от тежкия ритник и имаше чувството, че ще види обяда си наново. Изведнъж младежа затвори едното си око. Какво ли замисляше? Тивара също фокусира погледа си върху него сякаш по команда. Сега като се замисли той не изглеждаше толкова зле. Беше даже привликателен. Защо се биеше с Рей? Тя не искаше това. Той й харесваше. Да! Фал я беше провокирал. Цялата тази неразбория беше негова вина.
- Фал! Ела тук! - Дори кръгъл идиот можеше да разбере, че Тивара е ядосана по тона й.
"О, боже! Нещо не е както трябва."- Фал веднага осъзна, че държанието на момичето не е адекватно. Той погледна към Деогол чийто поглед му каваше да не се намиса. Последва тежка въздишка.
- Дам, скъпа моя ученичке с какво мога да съм полезен? - иронията в гласа му трудно можеше да остане незабелязана. - Преди да вземеш лошото решение искам да те предопредя да се замислиш добре защо дойде тук с мен.
- Няма какво да му мисля! Опита се да ме настроиш срещу Рей! Ти си виновен за всичко! Това беше грешка! Затова...
- Ааа, чакай малко! - прекъсна я грубо призрака. - Решението да налиташ на бой си беше изцяло твое! Можеше да се справиш и много по-цивилизовано. Мислех, че ако не уважаваш моите съвето то поне ще се вслушаш в написаното в дневника...
- КАКЪВ ДНЕВ... ник? - изведнъж сънанието на Тивара започна да се прояснява малко. Краткия проблясък бе последван от тежко главоболие и тиц шепот. "Изгони го! Той е виновен!" - шепота бе тих, почти недоловим. "Не! Това са измислици!" - Настояваше трзвомислещата част от съзнанието й. Тази вътрешна борба продължи около десет минути през който Тивара си мъмреше сама като обсебена. Постепенно мъмренето намаля докато най-накрая тя спря да говори напълно и фиксира погледа си върху Рей за пореден път.

Колкото бързо всичко бе започнало, толкова по-рязко си отиде. Изведнъж Тивара дойде на себе си, малко объркана и дезориентирана. Първото нещо, което видя ясно бе Деогол и Рей да шушукат за нещо. Момчето кимаше в знак на съгласие с думите на белокосия Укой. После му сподели нещо на бързо и двамата заковаха едновременно поглед в Тивара.
- Нямаш почти никаква представа какво да правиш – започна Рей, - но за момент можеше и да сметнеш, че две и две прави четири. От мен да знаеш, четири има шест цифри, шест има четири цифри... – подсмихна се Рей.
- Тивара, заминавай при домакина. Утре ме намери. Имащ нужда от много теория и практически занимания – нареди Деогол.

(Тивара, отговори при Домакина.)