Игрална зала "Асо Пика"

First topic message reminder :

Къде другаде можеш да заложиш, ако не в най-развития в околността град? Именно в Ахмиран се намираше единствената зала за хазарт в Пустините. Тук шмекери и измамници от всички краища идваха, за да заложат някой петак или да се опитат да надвият късмета. Казиното, ако можем да го наречем така, представляваше голяма каменна сграда. Фасадата й не беше нищо особено, за да не привлича много внимание, но всички тукашни знаеха за какво се използва. Вътрешният интериор бе смесица между червено и бежово. Мнозина маси, разпределени на сектори за различни игри - на карти, зарчета, табла, домино... Често клиентите сами си измисляха игрите, както и правилата, като се стигаше дори и до надпиване или залог със стотинки с избор ези или тура. Интересно бе, че нямаше никаква охрана. Всички бяха наясно, че можеха да лъжат помежду си, но не можеха да измамят собственика Хавиер Алверо, който винаги следеше изкъсо играчите, а самият той бе ненадминат мошеник.

Алверо извади една цигара от картонената кутия и запали. Палеше дълго, поемаше първата дръпка така, все едно поема от лула. Обичаше си го този ритуал, за него бе ценен и му обръщаше повече внимание отколкото трябва. Може би покрай работата му, по този начин си открадваше няколко мига в тишина. Но дори след приключването му, изражението на убиеца срещу него не се бе променило. Все така въпросително, дори подтикващо.
Мъжът тръсна първата образувала се пепел и стана от стола.
-Тази вечер съм пас!
Знаеше, че този отговор няма да го задоволи, затова почна да обяснява, насочвайки се към бара.
-Сестра ми е в града за вечерта. Ще я прекарам с нея, не съм я виждал от седем месеца.
-О, малката Миша...
-Не си го и помисляй! - извърна се рязко Хавиер, изричайки думите с такава твърдост и такъв заповеден тон, че се отразиха дори и на Гарик.
Вярно, че той беше убиеца от двамата, но понякога комарджията имаше такова влияние върху хората, че дори и най-опасните го слушаха и изпълняваха заръката му.
-Добре! Разбрах! Няма да я пипам!
Чак тогава Алверо се успокои. Вярваше на думата му, до сега не го бе лъгал, а и той нямаше намерение да ги събира на едно място. Просто за всеки случай.
-Значи сам да ходя да си търся курви.
-Всичките са твои, друже. Без това напоследък не одобрявам избора ти на жени.
Е, това не го очакваше.
-Какво имаш предвид?
-Нито курвите ти ми допадат, нито жените, с които дружиш.
Голдфлоу започна да схваща какво имаше предвид мъжът и леко смръщи вежди. Не искаше да си развалят дружбата, но не можеше и да си замълчи.
-Говориш за Хелен.
-Да...за нея. Не ми е работа, но не харесвам тази жена.
-Нима? И защо така?
Хавиер виждаше, че асасинът се опитва да е ироничен. Може би не трябваше да си отваря устата. Определено не му влизаше в работата, но нещо от тази чужденка лъхаше на развалено и се притесняваше, че ще повлече и Гарик надолу.
-Виж... - въздъхна собственикът на казиното и седна обратно на масата, за да скъси разстоянието помежду им. Така ту се чувстваха по-близки, ту щеше да го улесни да му прасне един ако сметне за необходимо. Все пак се бъркаше в личния му живот и нямаше да има против ако Гарик го удари. Може би щеше да го заслужи.
-Знам, че държиш на нея. Знам, че те е връщала от мъртвите много пъти, и Ермол ми е свидетел, това е единственото нещо, за което съм й благодарен, но...
-Но? - подкани го душегубът.
-Но тя те манипулира. Сам не се усещаш. Постоянно ти е в устата. Хелен това, Хелен онова. Хелен е правила еди какво си, била е еди къде си, разказа ми еди що си. И й вярваш, сякаш всяка дума излязла от устните й е чиста монета. Контролира те незабелязано, като змия. Може да мислиш, че тя зависи от теб, но е точно обратното - ти зависиш от нейната магия и нейната милостиня. А това хич не ми харесва. Достатъчно е веднъж да реши, че не иска да гледа повече грозния ти задник и да си останеш при Ермол, който толкова добре познаваш, во веки веков.
Олекна му! Каза всичко, което бе мислил и крил от няколко години, когато за първи път Гарик доведе чужденката в Ba'Bya. Сега можеше да го прасне, можеше дори да се опита да го убие или пък да стане и мълчаливо да си тръгне. Очакваше всичко от него. Знаеше добре характера му, но не знаеше на какво е способен когато е включена Хелен.

(Внимавай как ще действаш. Ако решиш да го удариш, ще успееш, той сам няма да се мръдне. Ако е нещо по-опасно, описваш само опит. Ако е нещо коренно различно, кеф ти рак, кеф ти цаца.)

Гарик се отпусна назад, замечтан за всички малки неща, които може да причини на тялото на Миша и пуф! Разговорът се обърна в съвсем различна посока.
Душегубеца затвори, докато ритмичното чукане на металните нокти по масата, заглушаваха всяка една дума на Хавиер в главата му.
Преди да бъде Душегубеца, дори преди да бъде Гарик Голдфлоу, първо бе рационален човек. Разбираше гледната точка на Хавиер, която не изпитваше нужда да чува. Тя се препокриваше с вижданията на всеки един Асасин, който имаше очни проблеми и не виждаше нищо по-далечно от носа си. Призна пред себе си, че дори е малко разочарован от Хавиер, но той ясно му бе показал, с не вербалното си поведение, че не харесва тази жена. Кой харесва искрица живот сред поле от Смърт?
„Асо Пика“ притихна. Единственият звук идваше от ритмичното чукане на метал по дървена маса. Не след дълго звукът спря. Гарик отвори очите си, сини като прекалено дълбоко езеро и ги закова право в тези на Хавиер. Безжизнено пространство.
- Всеки прави своят избор, Хавиер – гласът му се ронеше като тежки камъни. – Миша. Ти. Хелен. Както и аз самият. Още не се е родил човекът, който може да си позволи да ме съди и убие, но мнението ти е запаметено в съзнанието ми. Приемам го, но не го оценявам, тъй като ми е абсолютно непотребно.
Дланта му се залепи за масата и той се оттласна нагоре изправяйки се. Олюля се в танцова стъпка и затананика нещо красиво на отдавна забравен език. Представлението продължи за кратко.
- След като не желаеш да ме акомпанираш в простото приключение наречено „ебане на курвв“, нямам друг избор освен да тръгна сам. Трудна работа е тази, но все се очаква някой да я свърши.
Запазил все още ритъма на танцовата си стъпка Голдфлоу напусна казиното.