Паркът на Града

First topic message reminder :

Паркът беше малък, но добре поддържан. Имаше няколко пейки, които бяха разположени под дърветата. Тук жителите на Тандор идваха, за да си отдъхнат от тежката работа.

По дяволите! Този не можеше да бъде уцелен толкова лесно. Не стига, че представляваше някакво забулено чудовище, хлъзгаво като змиорка, ами и бе нагъл до безобразие. Обаче, какво ли се криеше под тези дрипи? Хм…
- Чакай малко! Ти си този, който се е забулил под всичките тези черни парцали. Да не си мислиш, че си ярък като фар, че да те види лесно човек!
Мозъкът й защрака. По природа си беше конфликтна личност и оооо да, сега щеше да стане страшно. Момичето изпусна бутилката и докато очите на всички проследяваха нейното падане, ловка като лисица се мушна напред и изрита Саджир между краката. Видно отрезвена изтупа ръцете си, докато го наблюдаваше зорко. Да, може да обичаше да пие и да искаше да пие, но хората не трябваше да я подценяват в нито едно от петте й състояния.
- Съжалявам, здрачнико, но едно просто извинение щеше да ме отведе по пътя ми към кръчмата, а не теб по пътя към строполяването на земята.
Момичето го прескочи, щракна с пръсти и двамата, компания на Саджир, побързаха да се разотидат. Тя погледна тъжно към бутилката, пръсната на парчета.
- Стореното е сторено – рече твърдо тя и подаде ръка на странния здрачник, за да му помогне да се изправи. Предприемеше ли действие, което да не й се понрави, този път по-здраво щеше да го изрита.
- Гледай сега, чисто и просто, ти си виновния в ситуацията, ама понеже аз съм човек-ларж, те каня да заровим стрелата и да изпием по едно-две в селската кръчма.

Пиянският поглед се превърна в миловиден. Може би има някакъв мозък и интелект, зад алкохолизираната завеса.
Протегнах ръката си и я хванах. Двете ни ръце, потни и мръсни се допряха и усетих здравият й захват.
-Ще се радвам ако мога да се измия някъде.- Започнах.- Какво предлагат в кръчмата? Има ли нещо по-силничко? Името ми е Саджир.- Леко се поклоних с глава, за да запазя някакво приличие.
Пияната ме погледна, издаде една звучна оригня и ме подкани да тръгна с нея.

- Гледай сега - започна весело тя, - може да се измиеш във вкъщи. Не е много далеч.
Момичето плесна с ръце, видно развеселено. Хей, голяма работа беше алкохолът, от мен да знаете.
Водеше Саджир през парка и си тананикаше някаква песен. По едно време се сети да добави:
- Аз съм Мелтек Башша. Занимавам се с билкарство и знахарство. Такива яки отвари правя, че ще ти се завие свят - и буквално и преносно. Мотото ми е "стрък конотрън и си в блажен сън". Ами ти, Саджир някой си, наемник ли си? Знаеш ли ка ше имам нужда от човек, който да движи някои мои работи. - засмя се тя. - Хайде, стъпи куц, че кръчмата нема да ни чака да идем да я видим. Оня педераст ще затвори, па и ти обещах да се изкъпеш.

-Добре, пием по едно-две-три и после баня, а на въпросът ти за това дали съм наемник- зависи за какво става дума и колко и какво ще ми се заплати. Така и така си търся работа.
Звездите в небето започнаха да блестят още по-силно, а там, където до преди малко имаше слънце, небето бе леко по-светло. Нощта настъпи и реших да си покажа лицето.
На излизане от парка махнах качулката си и усетих лекият прохладен нощен ветрец, който ме освежи.
"Значи ще се пие..."- казах си на ум и пристъпихме по павираната уличката, която излизаше от парка.

Мелтек хвърли един поглед на лицето му. Сякаш не беше лошо, ама това, което й харесва беше, че тези гадове въпреки всичко си сваляха парцалите. Никога до сега не беше виждала лицето на здрачник, не че не бе имала възможности, но това не я интересуваше особено - трупът си е труп - с или без лице.
- Смяташ ли да поостанеш из Тандор - подхвана го тя? - Може и да ми се наложи да позлвам услугите ти. Подразбирам, че си от онези здрачници, които са непряко подчинени на Ермол, ако ме разбираш.

/Саджир, отговори >>тук<<. Опиши как сте стигнали, какво виждаш, какво си поръчваш и т.н./