Сладкарница "Малинка"

First topic message reminder :

В сладкарница Малинка се предлагаха най-вкусните торти и шоколадови изкушения в цялата Вселена. Дори определен брой чужденци идваха, за да се насладят на вкусотиите, които Д'хар приготвяше.
Обзавеждането беше ново. Д'хар беше заложил на червените цветове по стените и всичко беше в тон.
Обикновено да свири, идваше една млада цигуларка, която не взимаше скъпо, защото обожаваше да свири на хората.

Ценоразпис за парче торта:
Шоколадова - 7 злато;
Карамелена - 5 злато;
Плодова Пита - 7 злато;
Боровинкова - 3 злато;
Бисквитена - 4 злато;
Желирана - 4 злато;
Ледена - 6 злато.
Лимонова - 3 злато;

Ценоразпис на Кремовете:
Шоколадов - 4 злато;
Ванилов - 3 злато;
Сметанов - 3 злато;
Млечен - 5 злато;
Лешников - 7 злато;

Ценоразпис на другите вкусотии:
Парче ябълков пай - 3 злато;
Реване - 3 злато;
Шоколадов Кекс - 5 злато;
Кекс - 4 злато;

Ценоразпис на питиетата:
Бира - 6 злато;
Ром - 5 злато;
Грог - 4 злато;
Минерална Вода - 5 злато;
Преварена Вода - 2 злато;
Плодов сок - 7 злато;

В момента, в който ми каза, че грога е разхлабителен, ми идеше да изтичам в тоалетната, да си навря пръстите в гърлото и да се принудя да повърна. Трябва да разберете, че един диментор твърде често приема прогнилите емоции на заобикалящите го. Приема отровата на собствените им покварени животи, затова не ни е нужна допълнителна жлъчка, която да си играе с вътрешностите ни. Но вместо това, просто положих показалец на чашата и я избутах, докато гледах как се отдалечава. Разбира се, че щеше да приеме офертата. Винаги показваше достойнство, висша класа, която си няма работа с отрепка като мен. С мен, която не е достойна да крачи редом с него. Но винаги приемаше! Нагли вещери, мислеха си, че контролират всичко, но не знаеха колко потъват в помията, наречена общество. Беше забавно. Твърде забавно и интересно, че да го оставя да си живее спокойно, заобиколен от поклонници.
И тогава дойде някакъв, който от километри миришеше на Прокълнат. Можех да го надуша и без да имам толкова развито обоняние като върколаците. Така да го кажа - ние си личахме от километри. Стила, излъчването, визията, самата ни кожа изпускаше мръсни флуиди. Ние сме безчувствени същества и въпреки това индивидът смяташе, че със сладки, доста просташки приказки, може да сполучи. Доста глупава мисъл.
-Йо. Какво ста‘а, малко коте? Секс има ли?
Усмихнах се лукаво, почти подигравателно. Малките котета често драскат най-силно, пускат най-много кръв, когато най-малко очакваш.
Завъртях тялото си към него бавно, разкрачвайки се достатъчно, че да види бельото ми, което учудващо не бях забравила да сложа днес. Опитвах се да държа благоприличие на чужди земи ли?
-Секс има, мишчице, но не и за теб.
От ухилена, физиономията му посърна като смачкан чаршаф, докато не сваляше поглед от интимните ми части. Това ме развесели още повече. Събуди нотката в организма ми за игра.
-Това ли желаеш, мишчице? - докоснах гащите си без да се интересувам кой гледа.
Преглътна на сухо. Устата му сигурно се пълнеше със слюнка.
-Бах ма'ам му! Хич не бих отказал.
Затворих рязко крака, прикривайки желанията му.
-Нямаш късмет!
-Защо бе, коте? Защо си толкоз лошо?
Засмях се с глас, привличащ погледа на Адмир.
-Не знаеш ли? Аз съм уличницата на Укрот!
-Пак ли тоз е?
Изправих се и минах покрай него, драскайки с нокти рамото му. Доближих устни до ухото му и прошепнах.
-А сега да те направим нещастен...
Изпуснах магията си, която го обви като дим. Хубавото й беше, че е безцветна и не можеше да се засече. Най-перфектното оръжие е това, което не можеш да видиш или усетиш, докато не е станало твърде късно. Тя попи в тялото му и изсмука всяка положителна емоция. Можех ясно да видя как лицето му се променя. Премина през няколко етапа - от нормално, без обездвижено, стигайки до пълно отчаяние. Прекрасна гледка! Като картина на най-чудесния луд художник. Обичах да запечатвам тези моменти.
Фигурата на мъжа се отпусна, свлече се на стола, потъна сама в себе си, като смачкана. Очите изгубиха светлината си, а лицето пребледня като платно. Подсмихнах се за пореден път и го оставих в собствената му нищета. Стигнах почти до изхода и тогава се обърнах към Адмир. Погледите ни се срещнаха - неговият зъл и мразещ, моят нагъл и провокиращ. Не бях забравила малкият му опит да ми навреди. Имаше много варианти да му го върна - да помрача всичките му клиенти, самият него, да ги убия, но вместо това направих нещо друго, което просто щеше да го изкара извън нерви. Бръкнах в джоба си и извадих кутията с цигари и кибрит. Най-демонстративно лапнах една и я запалих. Вдишах дълбоко и също толкова упорно изпуснах дима, който се разпростря из сладкарницата. Видях как един нерв избива около лявото му око. Усмихнах се и му пратих въздушна целувка.
-До скоро, скъпи!
С това се извърнах и напуснах заведението. Навън слънцето печеше, огрявайки студения ми труп. Поех по централната улица, право напред към хоризонта. За момент си представих суровото изражение на Тиемим и се ухилих. Беше приятно посещение. Доста приятно...

Адмир изкъсно наблюдаваше цялата ситуация, облегнат на вратат на кухнята. Най-после тази противна жена изезна от пределните на сладкарницата. Цигарата, която запали най-нагло, щеше да излезе през носа на Укрот. Не можеше този Диментор да нарушава спокойствието на всички клиенти, които гласуваха доверуе на сладкарницата. Пък той какво щеше да прави след това, не го интересуваше. Просто трябваше да престане да я среща тук.
Адмир съвсем спокойно излезе от зад бара. С няколко големи крачки се озова до безжизненото тяло на Егор. Погледа го известно време с повдигнати вежди и... саркастична физиономия.
- Егор, ставай. – нареди студено той. – Дименторът напусна сладкарницата.
Егор рязко скочи на крака. Изтупа някакъв невидим прах от дрехите си и погледна Адмир право в очите.
- Гледай сега, не знам от кога позволяваш такава измет да идва в заведението ти...
- Егор, мери си приказките – отсече Адмир, но това не попречи на мъжа да продължи с изказването си.
- ...ама ми харесва. Такива жени обичам аз, мислещи се за силни, диментори.
- Не думай...
- Пътищата ни ще се пресекат отново и тогава...
- Млъкни, Егор. Не искам да знам. – Адмир беше близо до изпадане в опустушителен гняв. – Ако мислиш да стоиш още в сладкарницата, поръчай нещо, дръж се прилично. Ако не, хващай шуштака.
Егор се вгледа в очите на Адмир и набързо прецени работата. Бръкна в джоба си, даде някакви жълтижи на сладкаря и се изниза по терлици.

(Кира, нека следващият ти пост бъде тук. Опиши какво смяташ да правиш и на къде искаш да тръгнеш.)