Пияният Лос

Кръчмата беше най-вървежната в тази част на града, а именно източната. Тук хората се наслаждаваха на хубавия ром и поносимите цени, както и на невероятните песни на хубавата Елена. Често всички места вътре бяха заети. Ето защо кръчмата се простираше и отвън, а масите и столовете бяха направени, буквално, от каквото дойде. За редовните посетители нямаше значение на какво седят, а с кой се забавляват.

Ценоразпис:
Червен Ром - 5 злато;
Бял Ром - 6 злато;
Вода - 2 злато;
Сок от Арония - 4 злато;
Всичко останало - по договаряне.

Беше слънчев следобед, в който по случайност не съм на работа. Какъв късмет... Обикновено почивката ми се състоеше от това да си седя вкъщи и да правя.. нищо, или просто да върша домакинската си работа. Точно днес не бях в настроение за това, реших да изляза и да се разсея малко от мислите как точно ще си платя наема този месец. Не, че нямаше да успея, просто не обичах да закъснявам с него, а този път може би щеше да ми се наложи.
Пияният Лос ми беше любимо място за всеки път, когато искам просто да се откъсна малко от ежедневието си. Обикновено беше пълно с много и най-различни хора, но този път беше спокойно, предполагам защото беше още твърде рано.
Елена скучаеше и се беше заела с някаква кръстословица заедно с още един, двама клиенти на бара. Аз, както обикновено, избрах една малка, тъмна, ъглова масичка в дъното на помещението, от където всичко се виждаше, но беше трудно да се забележи отстрани.
Тъмният ром леко и приятно прогаряше гърлото ми. Пиех го чист. Всякакъв вид разредител просто разваляше удоволствието от това да усетиш вредното в което и да е алкохолно питие.
-Елена, още един, моля! - странно, но момичето винаги ме чуваше, колкото и тихо да говоря. Не отне и минута преди питието да стигне до мен. Биваше си я.
-Благодаря. - усмихнах и се, на нея човек май не може да не и се усмихне, дори да се намира в най-лошото си настроение.

Елена седна до нея. Поогледа я, сякаш имаше нещо на лицето.
- По дяволите, Вера, ще ми кажеш ли защо отново не си спала? – нацупи се Хубавата. – Под очите си имаш огромни сенки. Намали малко работата, вземи си повече почивни дни и се наспи. Ако дойдеш тук свежа на краставичка, аз лично ще се погрижа да започнеш работа при мен.
Елена я хвана за рамото, сякаш да й даде кураж. Харесваше я, което бе необичайно за нея. Тя не понасяше компанията на други жени, но във Вера имаше нещо специално, нещо предразполагащо. Лицето на красивата жена грейна и тя изтърси:
- Или напусни сегашната и се отдай на странстване. Не ми е работа Вера, но имаш нужда от нещо ново, нещо вълнуващо в живота си, за да разкараш този отчаян вид. Красива си, млада си, живей! – настъпи кратка пауза и сякаш Елена съжали, че е дала своето мнение. Не искаше да бъде в лоши отношения с Вера. – Гледай сега, ако се навиеш на тази работа с пътуването, ще ти дам злато, за да може да го осъществиш. Всичко само, за да се върнеш в този хан бодра, красива и блестяща, както когато влезе за първи път, нали?
Хубавата свали ръката си от рамото на Вера. Усмихна й се извинително, че не си е държала езика зад зъбите, но хей?! Кой не можеше да прости на такава красота, особено, ако е с добри намерения?

Носейки рома ми, Елена ми изчете дългата си лекция за това как трябва просто да си почина, да се махна, или просто да започна работа при нея. Мило, много мило от нейна страна. Явно я интересуваше, а симпатиите ни бяха двустранни. Харесвах я много, харесвах това как има лично отношение към почти всеки един от посетителите тук.
Но явно положението беше станало лошо, щом чак ми предложи да ми даде злато, само да замина.
-Не е от преумора, Елена - отвърнах и точно, когато тръгваше да става от масата, гледайки ме със нежен, извинителен поглед - Казвала съм ти и преди. Просто не мога да спя. Сънувам кошмари почти всяка нощ, почти по цяла нощ.
Така си и беше, сънувах. Много. И нищо хубаво. И нищо разбираемо. Сякаш сънищата, които имах бяха от някой съвсем различен свят от този, който познавах и бях виждала. Всичко беше много странно в моите сънища.
-Все пак ти благодаря много за желанието. И, мисля, че бих се възползвала от предложението за работа тук.
Не казах повече, беше достатъчно. Тя щеше да направи, което зависи от нея.
Отпих глътка от рома си и се усмихнах умилително.

- Хайде, Вера, започни работа при мен – подкани я отново Елена. – За тези кошмари, които събуваш, искаш ли да те представя на бившия си любовник? Той разбира от тези неща, вещер е, може да ти измисли нещо за по-добър сън.
Елена вдигна рамене повече на себе си, отколкото на Вера. Зачуди се кое я бе разсеяло, та не бе предложила на това по-рано? Може би, защото с Таемим не бяха в много добри отношения, но той все още я обичаше (или поне така се надяваше). Призна пред себе си, че иска да го види, както и че не би оставила Вера в ръцете на друг.