Пияният Лос

First topic message reminder :

Кръчмата беше най-вървежната в тази част на града, а именно източната. Тук хората се наслаждаваха на хубавия ром и поносимите цени, както и на невероятните песни на хубавата Елена. Често всички места вътре бяха заети. Ето защо кръчмата се простираше и отвън, а масите и столовете бяха направени, буквално, от каквото дойде. За редовните посетители нямаше значение на какво седят, а с кой се забавляват.

Ценоразпис:
Червен Ром - 5 злато;
Бял Ром - 6 злато;
Вода - 2 злато;
Сок от Арония - 4 злато;
Всичко останало - по договаряне.

- Мацо, от къде ми знаеш името?
Дийна беше от онези жени – „благословени“ с твърде малко търпение, а този хлапак Карабис я притискаше все повече и повече към въпросните граници. Вътрешно се закле, че прекрачи ли ги, ще го убие на секундата.
- Аз знам много неща – звучеше спокойна. – Заведи ме при него и ти обещавам, че нищо лошо няма да се случи, а ако си добро момче, лично аз ще те научна на някои трикове в огнената магия.
Този път реши да е дипломатична, ако това можеше да се нарече така. Смяташе тя да му даде едно-две умения, за да се спогодят. Хуан й трябваше… и то спешно, но нямаше намерение да търпи и секунда повече овъртане от Неопитния.