Улици, Пътища и Пътечки

По улиците крачеха сравнително малък брой хора. По което и да е време на деня, човек можеше да се размине с някого.

След като Елена ме остави, за да се върне към работата и кръстословицата си, допих на бързо каквото беше останало от рома ми и се изнесох навън, за да отида и да свърша нещата, които трябваше, за да мога от утре вечер да отида и да работя при нея.
Току що бях минала през дупката, в която работех вече... Не знам.. Пет-шест години? Струваше ми се като цяла вечност. Почувствах се освободена, някак, все едно вече можех всичко. Само се опасявах, че може да не получа парите, които бях изработила до сега, тъй като шефът ми, колкото и гадно да звучи, си беше свиня. А, пардон, бившият ми шеф. Както и да е, даде ми парите, въпреки че първоначално се дърпаше. Беше гадняр, но знаеше, че ми трябват, а пък аз някъде дълбоко в себе си знаех, че може и да има малко добрина в него. Може би просто живота е бил суров с него и за това е станал нещастника, който е днес.

Та, след като свърших тази задача се запътих към вкъщи, можеше да се прибирам вече. Само трябваше да мина през някой магазин по път, за да си взема цигари. А можеше и някоя бутилка ром, за да отпразнувам новата си работа. И да се приспя.
Не, не съм алкохоличка, просто имам повод да празнувам, и го видях като възможност и да заспя по този начин. Стигнах до магазина, който ми беше на път.
-Добър вечер. - усмихнах се - Един пакет цигари и бутилка от... От хубавия ром. Тъмен, моля.
-Вера, здравей момиче! - продавачката си лепна такава усмивка, че чак прималях - Изглеждаш чудесно днес! Има ли причина. - Провикваше се, докато събираше поръчката ми от рафтовете около себе си.
-Да кажем, че.. Че днес ми се случват хубави неща. - отвърнах, платих, пожелах лека вечер и излязох. Време беше да се прибирам у дома.
Странно, днес не го видях. Жалко. Щеше ми се. Другият път, предполагам.
Седнах на близката пейка, за да изпуша една цигара на спокойствие. Въздухът тази вечер беше някак свеж и чист. Щеше ми се просто да го усетя за малко, и щях да продължа по пътя си.

До пейката, на която седеше Вера, разбира се, имаше друга пейка. Там седяха две момичета, можеха да минат за красавици, ама бе тъмно и не можеше да се прецени със сигурност.
- Чух, че в онзи град Синтерпа, където и да се намира това...
- В Секуин – поправи я дуругата.
- А, да. Вярно. Та, там имало мъж, който спял с жени за пари...
- Навсякъде ги има – прекъсна я другата. - Какво му е специалното пък на тоя?
- И аз самата не съм сигурна, ама братовчедка ми ходила при него...
- И?
- И? И как какво?! Сега не иска да спи с дръг мъж. Събира пари отново да иде. Това не е ли странно?
- Странното е, че красивата ти братовчедка, изобщо е платила за секс.
- И на мен ми се стори странно, ама този може да е многооо хубава.

Заслушах се, признавам, стана ми любопитно за какво си говорят тези двете. И в следващият момент дочух, че си говорят за проститутки. За една определена. И тук вниманието ми се загуби. Въпреки това доизслушах разговора им... Колко непочтително от моя страна! И все пак го направих. Просто се заслушах, не че ми беше толкова интересно. Предполагам, когато не можеш да чуеш собствените си мисли, все пак търсиш нещо да чуеш, нали?
Дръпнах още няколко пъти от цигарата и станах от пейката. Нямаше какво повече да правя тук, някоя котка пред нас сигурно ме чакаше да се прибера. Или даже и котките не ме чакаха?

И тогава се събудих. Огледах се. Все още бях на пейката, цигарата беше в ръката ми, но изгоряла до филтър и миришеше ужасно неприятно на скоро изгасен фас. Пепелта падна в момента, в който си мръднах ръката и метнах цигарата.
Огледах се наоколо. На пейката до мен нямаше никой, а се заклевам, че двете момичета седяха точно тук. До преди секунда, и си говореха. И слушах разговора им много внимателно. Но обстоятелствата казваха, че на пейката до мен няма никой. Всичко наред ли беше с мен? Заспивам по пейките, а не мога да спя по цели нощи?! По дяволите...
Май щяха да ми трябват още няколко минути да осъзная точно какво се случва. Дали разговора е бил истински?

Нещо се размърда из храстите. Вера погледна натам. Едно малко коте тичаше към нея уплашено. Тя клекна и го хвана. Започна да го гали, докато котето не се успокои и не започна да мърка.
- Какво ли те е изплашило толкова много, малко коте? - каза Вера, но не зчуваше на себе си.
В миг на смелотс, Вера пусна котето и тръгна натам, от където се бе появило то. Шубракът бе гъст и отвратителен. Скоро не се бяха грижили за това място. Затрудно се малко с прехода. Издраска се на няколко места, но в момента, в който успя да надделее на храстите, мометално й се прииска да не е. Двете момичета от преди малко бяха истиснки и мъртви. Гърлата им бяха прерязани с нещо тънко, прецинзно и отвратително остро.